________________________
Източник на снимката: ТУК Обработка на български вариант на таблицата и цялостно изображение:
Поликсения Ангелова, Независим сътрудник на FLP България.
Бележки: * E102 Tartrazine / Тартразин
Monday, February 15, 2010 Published by el_po (leonnybg)
Тартразин (Е102) предизвиква най-алергичните реакции и непоносимост, от групата на всички азобагрила, особено сред хората с непоносимост към аспирин и астматиците. Други реакции, които могат да се прояват от Тартразин са мигрена, замъглено зрение, сърбеж, хрема и лилави петна по кожата, (поради това все повече се измества от Анато/Annatto (E160b)). В комбинация с Бензоена киселина (E210) тартразинът предразполага появата на свръх-активност при децата или т.нар. хиперактивно разстройство в поведението им .
Тартразинът е синтетично, жълто на цвят азобагрило слагано в плодове, лекарства, цветни газирани напитки, бързи пудинги, тортени смеси, яйчен крем на прах, супи, сосове, сладолед, ледени близалки, бонбони, дъвки, марципан, конфитюр, желе, мармалад , горчица, кисело мляко и много други храни заедно с глицерин, лимон и продукти от мед. Той може да се намери в черупките на лекарствените капсули. Той може също да се използва с Брилянтно синьо / Brilliant Blue FCF, (E133) за постигане на различни зелени нюанси, например за консерви от грах.
Химическото наименование по IUPAC на Tartazine e: Trisodium (E)-5-oxo-1-(4-sulfonatophenyl)-4-((4-sulfonatophenyl)diazenyl)-4,5-dihydro-1H-pyrazole-3-carboxylate.
Това съединение е забранено като добавка в Норвегия, Австрия и Германия. В Англия са правени изследвания, в следствие на които английските учени смятат, че не този продукт е причина за хиперкативността при децата ни, но защо ли другите три Европейски страни не са отменили забраните си?! Към Източника
* Гуарана (Paullinia cupana)
Свежест за ума и тялото от горите на Амазонка
Историята на употребата на Гуарана от хората се губи векове назад в тъмната и екзотична култура на племената от Амазонка. Екстрактът от гуараната е открит преди петдесет години и днес е изключително популярен продукт, вместван широко в състава на различни енергийни и тонизиращи напитки и хранителни добавки.
Какво е Гуарана?
Гуарана (Paullinia cupana, Sapindaceae) e вечно зелено пълзящо растение, което се вие по дърветата в амазонската джунгла в Южна Америка. Зоната му на растеж се простира най-вече на териториите на Бразилия. Растението се отличава с огромните си листа и красивите си цветни букети.
Големият международен интерес към растението се дължи на малките му червени плодове с размер на кафени зърна. Всяко плодче съдържа в себе си семе, което учудващо прилича на око, преди да се обели напълно, след което наподобява лешник. Всяко семе има в състава си до пет пъти повече кофеин в сравнение с кафено зърно със същия размер.
Историята на растението е неписана и се губи в мита от културата на племената Тупи и Гуарани, обитаващи джунглата на Амазонка. Легендата гласи, че едно от местните божества убило много обичано от племето си дете. Друго, по-добре настроено към отдавна изчезналото племе божество, посадило очите на мъртвото дете, като разположило едното в селото, а другото в джунглата. Така се появила дивата и култивираната форма на Гуараната.
Какво трябва да знаем за активните съставки на Гуарана?
Семената и екстракта от Гуарана се съдържат много ксантити, сред които и умерено до големи количества кофеин, теобромин и теофилин. Като следствие от съдържанието на изброените вещества, на гуараната могат да се припишат всички физиологични и сумарни ефекти, характерни за кафето и кофеина.
* Червените боровинки - мощен антиоксидант
Червените боровинки са сред храните с доказан благотворен ефект за здравето, сочат резултатите от изследване на Ейми Хауел от университета Рътгърс, цитирани от Асошиейтед прес.
Плодовете на боровинката са богати на витамини, микроелементи, минерали, дъбилни вещества и флавоноиди, есенциални мастни киселини - линолеова киселина (OMEGA-6), алфа линолеова киселина (OMEGA-3), каротеноиди и фитостероли.
Съдържат около 6% арбутин, следи от хидрохинон, около 8% катехинови танини, флавоноидните вещества кверцетин, хиперозид, изокверцетин, урзолова, хлорогенова и кафена киселина, витамин С. Поради наличие на дъбилни вещества от катехинов тип листата на червената боровинка се понасят по-добре от тези на мечото грозде. Те са мощен антиоксидант - активността на витамин А ефективно неутрализира действието на свободните радикали. Притежава и антисептични свойства. Днес повече от 20 млн. души в Европа използват боровинката като антиоксидант.
Най-ефективният, съдържащ се в диви плодове - токотриенол, рядко срещана форма на витамин Е, беше открит в червената боровинка. Този антиоксидант е 40 - 60 пъти по-ефективен от токоферол, най-често срещаната форма на витамин Е. От всички натурални масла, това от червената боровинка съдържа най-голямо количество от въпросния антиоксидант. Забележителни са големите количества желязо, както ниският гликемичен индекс.
Със своя капацитет за обезвреждане на кислородните радикали от 9,584 единици за 100 g, червената боровинка е сред най-консумираните храни в САЩ.
Американските здравни институти са финансирали изследването за ефекта от червените боровинки върху сърдечните болести, гъбичните инфекции и други заболявания.
Досега изследването е показало, че пиенето на сок от червени боровинки може да блокира инфекция на пикочните пътища, като пречи на бактериите да прилепнат към клетъчните стени.Танините имат антиадхезивни свойства срещу бактериите (възпрепятстват полепването и задържането им за стената на пикочния мехур и уретрата), с което предпазват от инфекции на уринарния тракт.
Съставка,открита от Хауел в червените боровинки и кръстена проантоцианидин, предотвратява образуването на плаки по зъбите.
Установено е , че при някои хора редовната консумация на сок от червени боровинки убива бактерията H. pylori, която може да причини рак на стомаха и язва.
Учените изследват ролята на боровинковите полифеноли в превенцията на няколко вида рак. Различни антоцианини, проантоцианидини, танини и фитохимикалите пеонидин и кверцетин редуцират риска от рак. Изследвания показват, че тези вещества инхибират метаболизма на раковите клетки in vitro. Те са с недостатъчно изучено действие върху човешкото здраве, вероятно в човешките клетки in vivo абсорбцията на тези вещества е по-малка и се елиминират бързо от кръвта, но опитите в лабораторни условия са доста обнадеждаващи.
Червените боровинки могат да предотвратят бързото израстване на тумори. Освен това екстракти от химикали в червените боровинки са предотвратили мултиплициране на засегнати от рак клетки на гърдата при лабораторни опити.
Доказано е, че консумацията на плодове от червена боровинка имат забележителна положителна роля при болестта на Алцхаймер и други невро-дегенеративни изменения, свързани със стареенето.
Изследвания покават, че ежедневната консумация на сок от червени боровинки увеличава нивото на добрия холестерол и намалява нивото на лошия холестерол, което от своя страна е свързано с благоприятни ефекти върху сърцето и кръвното налягане. Към Източника
* Ацерола – естествен витамин С
Ацеролата е малко дърво или храст, което ражда малки червени плодове. Прилича на европейската череша. Расте в Южна Америка, Бразилия, Ямайка. Сокът от ацерола е популярен в Бразилия, както портокаловия сок в Северна Америка. Използва се като антивъзпалително, диуретично средство, подпомага сърцето и лекуването на рани, а като хранителна добавка се употребява при анемия, диабет, високо ниво на холестерол, проблем с черен дроб, ревматизъм и др. Употребата на ацерола в Северна Америка се дължи на високата концентрация на витамин С, заради антиоксидантните свойства.
За сравнение – портокалите дават от 500 до 4000 ppm витамин С или аскорбинова киселина, докато в тестове с ацерола тя е порядъка 16,000 до 172,000 ppm. Ацеролата може да съдържа до 4,5% витамин С, в сравнение с 0,05% в обелен портокал. Съдържанието на витамин С в ацеролата варира в зависимост от зрелостта на плода, сезона, климата и местността. Когато плодът започне да узрява се губи голямо количество витамин С, затова Ацеролата, която се използва в търговията, се бере докато плодът е зелен.
Ацеролата доставя два пъти повече магнезий, калий и витамин В5 в сравнение с портокала. Също така съдържа вит.А, рибофлавин, вит.В3 и др.
Ацеролата е била обект на немалко клинични проучвания, главно заради консумацията й като хранителен продукт. Според някои изследвания кората, листата и плодът й имат антигъбични свойства.
Последни поручвания в козметиката показват, че витамин С е силен антиоксидант и бори свободните радикали, за това екстрактът от ацерола се появява в козметични кремове, които борят състаряването. Освен витаминното съдържание, ацеролата съдържа и минерални соли, които са в помощ на уморената и стресирана кожа. Това, заедно с протеините, хидратира кожата и подобрява състоянието на капилярите.
За ацеролата накратко:
Основен метод на приготвяне: сок
Основни свойства: кръвоспиращо, антигъбично,антиоксидант
Основна употреба: заради високото съдържание на вит.С, за настинки и грипове, грижа за кожата, anti-aging, здравословен тоник,тонизира сърцето
Основни странични ефекти: високите дози витамин С могат да предизвикат диария.
Разликата между натурален и синтетичен витамин С
Синтетичния витамин С се поризвежда чрез реконструиране на молекулата на витамин С постепенно от царевична скорбяла. Всички натурални съставки в плода на ацеролата, който засилва уникалния ефект, тук липсват. Стомашните проблеми са един от вредните странични ефекти на синтетичния витамин С, които могат да се проявят при чувствителни хора.
От колко витамин С се нуждаем?
Човешкият организъм не произвежда витамин С и за това трябва да си го набавим от външни източници. Германската асоциация за диетични изследвания препоръчва дози от 60 мг на ден. При специални условия, като зима, пушене, бременост, стрес може да се увеличи нуждата от витамин С. Кожата ни се нуждае също от приема му, за да запази еластичността си.
Към Източника
* Акай бери (Acai Berry)
Сензационните боровинки са обявени за една от десетте най-полезни храни в света
Акай бери е малък лилав плод с големината на череша, който расте в дъждовните гори на Амазония на палмовите дървета от рода Евтерпа (Euterpe oleracea). Вкусът му определят най-често като комбинация от къпини и ядки. Макар и сравнително непознат за нас, местното население от векове се възползва от медицинските му качества.
Произход и история на Акай бери
Древният и правилен начин за произнасяне на растението е "Ашай". Според легендата, преди векове едно от индианските племена, което обитавало земите около устието на река Амазонка в Североизточна Бразилия (там, където днес е разположен съвременният град Белѐм (Belém) преживявало трудни времена. Екваториалната гора не можела да осигури достатъчно храна за всички, ширели се глад и конфликти за ограничените ресурси. Върховният вожд взел решение изкуствено да намали населението и повелил всяко новородено дете да бъде убивано, включително и детето на любимата му дъщеря Йаса.
Йаса била съкрушена. Дни наред плакала безутешно в дома си. Един ден тя чула от гората детски плач. Младата Йаса веднага тръгнала да търси плачещото дете и навлязла дълбоко в гората. Вместо дете тя открила огромна палма, извисяваща се сред другите дървета и покрита с изобилен плод. Йаса осъзнала, че ако хората й знаеха за тези плодове, нямаше да гладуват и детето й щяло още да е живо. Разтърсвана от плач, тя паднала и издъхнала от мъка. Така и намерили тялото й – паднала пред огромната палма, отрупана с вкусни лилави плодове. Старият вожд решил, че дървото трябва да напомня на всички за изгубената му дъщеря и назовал палмата Ашай (Йаша, но наобратно), което буквално означавало "плодът, който плаче". Благодарение на новооткрития източник на храна избиването на деца спряло и племето оцеляло.
През 1616 г. португалския капитан Франсиско Калдейраш де Кастело Бранко изгражда военната крепост Forte do Presépio (сега крепостта Кастело), за да защити региона от нападенията на френски, холандски и английски пирати. Заедно с европейците идват и и инфекциозните болести, които на практика причиняват смъртта на 9/10 от коренното население, което не притежавало имунитет срещу тях. Малката индианска общност край Белем оцелява, най-вече благодарение на имуностимулиращите качества на плодовете на Акай. Оттогава насам бразилците ползват Акай бери като енерго- и имуностимулиращо допълнение към традиционната си диета.
През последните няколко години Акай бери придоби популярност като една от най-полезните храни в света. Една от причините е популярната американска телевизионна водеща Опра Уинфри, която в едно от предаванията си през 2008 г. представи списък на десетте най-полезни храни на света и боровинката Акай беше сред тях. Ефектът, който Опра предизвиква върху доверчивата си публика, е доста силен, въпреки че малко по-рано тя хвалеше и хранителните качества на KFC, този списък породи голямо търсене на Акай. Изключителната популярност на екваториалния плод бързо се комерсиализира до такава степен, че принуди Опра след около година публично да заяви, че няма нищо общо с производството и търговията с продукти, съдържащи Акай.
Хранителни свойства и съдържание на полезни вещества в Акай бери
Акай бери е растение, което съдържа висок процент фибри, витамин А и С, желязо, калций, флавоноиди, както и различни киселини (аспартанова, глутаминова и олеинова). Освен това той е и богат източник на протеини, омега-6 и -9 мастни киселини, които са известни със своята превантивна роля за правилното функциониране на сърдечно-съдовата система. Екзотичният плод е известен и с богатото си съдържание на антоцианини, подобни на тези в червеното вино, които са изключително полезни за доброто здравословно състояние на организма и са с ясно изразени противоракови свойства.
Акай бери - полезен плод, но не и чудотворен
Въпреки че хранителните му свойства наистина са забележителни, налице е голяма доза хиперболизация на ефекта от хранителните добавки, в състава на които влиза Акай. От една страна страна, Акай бери наистина има едно от най-високите нива на съдържание на антиоксиданти и е изненадващо добър източник на незаменими мазнини и протеини. В него се съдържа комбинация от мононенаситени мазнини, фибри и фитостероли, комплекс от аминокиселини и микроелементи, както и други полезни съставки. Мастните киселини в Акай са близки по съдържание с тези на маслините и зехтина, което ги прави богати на мононенаситени мазнини. Проблемът е, че повечето реклами на продукти, съдържащи Акай твърдят, че употребата им със сигурност ще доведе до загуба на тегло или рязко подобряване на здравословното състояние на потребителя, без той или тя да прави нищо друго, освен да консумира дадената добавка.
Една от най-очевидните ползи, свързани с консумацията на Акай, е свързана точно с богатото съдържание на антиоксиданти в тези плодове. Въпреки че често се срещат значителни преувеличения за антиоксидантния капацитет на различни продукти, в конкретния случай това не е така. Но това, което се разминава с истината, е дългият списъск с ползотворни ефекти. Много реклами твърдят, че консумацията на продукти с Акай ще накара подкожните мазнини да изчезнат, ще намали "лошия" холестерол, ще вкара кръвното налягане в нормални граници, ще намали риска от сърдечно-съдови заболявания, рак и артрит, ще подобри зрението, ще направи кожата гладка и здрава, ще пребори проблемите със съня и лошото храносмилане и като цяло ще детоксикира тялото. Има дори реклами, които твърдят че тези продукти са решение и за проблеми с потентността. Ако това беше вярно за който и да е продукт, мисля че всички щяха да се разхождат пълни с енергия, свободни от подкожни тлъстини и като цяло в отлично здраве, а това определено не се случва – нито в Бразилия, нито в САЩ, нито у нас.
ORAC капацитет в Акай бери
Големите компании като Sambazon и Amazon Thunder, които се занимават с търговия с продукти, съдържащи Акай, твърдят, че техните продукти се отличават с ORAC в пъти по-висок, отколкото други плодове. ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity) или т.нар. абсорбционен капацитет за кислородни радикали се използва, тъй като плодовете и зеленчуците съдържат многообразни антиоксидантни съставки, като се предполага, че преобладаващата част от антиоксидантния им капацитет се дължи на всякакви флавони, изофлавони, антоцианини, катехини, изокатехини. С ORAC се измерва общия капацитет на даден плод или зеленчук да неутрализира свободните радикали. Например сто грама прясно набрани боровинки имат 6,552 ORAC точки, сто грама червена ябълка - 4,275 ORAC точки и т.н. 100 грама екстракт от Акай бери има 50,000 ORAC точки – 8 пъти повече от тези на боровинките.
Тук е резонно обаче да си зададем въпроса – 100 грама висококонцентриран екстракт срещу пресни плодове? Освен това, тези толкова често цитирани стойности са продукт на изследване, извършено през 2007 година от Brunswick Laboratories (частна лаборатория), а проучването е платено от компанията Sambazon. Друг производител на напитки с Акай - компанията Bossa Nova, слага сравнение на ORAC стойностите на етикета на напитките си. От тях научаваме, че Акай е пет пъти по-силен антиоксидант от боровинките, шест пъти по-силен антиоксидант от портокалите и 60% по силен антиоксидант от наровете. Това е доста внушително, докато не се вгледа човек и не види, че сравнението е направено на база пресни плодове, не на сокове. С други думи информацията върху етикета няма нищо общо с това, което е в бутилката.
Има и още нещо, което някак остава на заден план, когато се цитира ORAC – има много видове антиоксиданти и сред тях никой не е универсален или по-добър от другите. В различните плодове има различни антиоксиданти, повечето от които са потенциално ефективни срещу някое специфично заболяване. Антоцианините например (които са основният вид антиоксидант, който се среща в Акай бери) вероятно дават някаква степен на защита срещу диабет и рак. Антиоксидантите от каротеноидите, които се намират в жълтите и оранжеви плодове, вероятно са ефективни при намаляване на рисковете от сърдечно-съдови заболявания. Така че макар и в изобилно количество, антиоксидантите на Акай бери не са магически лек.
Както казахме по-горе, за разлика от повечето плодове, плодовете на Акай съдържат значително количество мононенаситени мазнини и белтъчини. Много реклами твърдят, че Акай е отличен източник на омега мастни киселини, но не споменават точно кой тип и каква е концентрацията им. По-голямата част от полезните мазнини в Акай бери са всъщност олеинова киселина или омега-9 ЕМК (есенциална мастна киселина). Специфично за нея е, че за разлика от омега-3 и омега-6 ЕМК, които трябва да си набавяме от храната, олеиновата киселина може да се синтезира в човешкото тяло. Омега-3 и омега-6 ЕМК би трябвало да се консумират в горе-долу равни количества, но съвременната диета е доста богата на омега-6 ЕМК, което пък нарушава баланса, а това пък се смята за причина за много от сериозните заболявания, включително сърдечно-съдови и ракови. Затова и омега-3 ЕМК са признати за изключително здравословна добавка към храненето.
При положение, че Акай бери не съдържа някакво значимо количество омега-3 ЕМК, твърдението, че тези плодове са добър източник на незаменими мастни киселини е доста подвеждащо. Други реклами наблягат на аминокиселинния профил на Акай бери. Като се има предвид, че аминокиселините са градивните единици на белтъчините, то аминокиселини има във всичко, което съдържа белтъчини. Освен това в Акай има само две от известните ни двадесет и две аминокиселини и нито една от тях не принадлежи към групата на есенциалните, незаменими аминокиселини, които човешкото тяло не може да синтезира само, а трябва да си набавя от храната.
В заключение
Засега няма проведени много изследвания, които да подкрепят недвусмислено ползите, приписвани на консумацията на Акай бери. Още повече, че много от суперлативите, свързани с хранителното му съдържание, са малко прибързани. Плодовете на Акай са много нежни и малотрайни и губят голяма част от хранителната си стойност до ден след откъсването им. За да се транспортират, плодовете често се подлагат на замразяване или се отстранява водното им съдържание. Тази обработка запазва много от качествата на плодовете, но получената суровина не може да се сравнява с характеристиките на прясно откъснатите плодове от Акай бери.
Всички налични доказателства за ползата от Акай бери се свеждат до това, че са хранителни и включването им в диетата е здравословно. Приписваните на плода магически ефекти върху здравето са постижими и чрез придържането към здравословен начин на живот. Повечето му плюсове важат със същата сила и за консумацията на редица други продукти, които са по-евтини, преминали са през по-малко обработка, и се намират по-лесно като боровинките или ягодите например. Колкото и да е полезна някоя хранителна добавка, нищо не може да се сравни с ефекта на прясната, преминала минимална обработка храна, а при положение, че не живеете в Южна Америка, струва ми се малко вероятно да имате достъп до пресни плодове на Акай. Като цяло, ако човек се храни с достатъчно плодове и зеленчуци, не би следвало да се притеснява за допълнителни начини за намаляне на оксидативния стрес.
От друга страна, т.нар. "суперхрани" твърде често са придружени от почти мистична образност. Самият факт, че някакъв плод идва от далечна Бразилия веднага ангажира въображението и човек започва да си представя загадъчни джунгли, екзотични плажове и още по-екзотични мъже и жени. Ако ставаше дума за турски къпини, например, такава реакция щеше да бъде по-трудна за предизвикване. Затова и подобните на боровинките Акай плодове обикновено идват от далечни, провокиращи въображението страни – китайските ягоди гоуджи, таитянското нони или тайландския мангостан и т.н.
Въпреки многобройните си предимства, Акай бери не е универсален лек за всякакви здравословни проблеми. Това, което е неприемливо при този "сензационен" подход към който и да е продукт е създаването на представата, че натрупваните в продължение на години здравословни проблеми имат елементарно и бързо решение, което не е свързано с промяна на основните ни навици. Всекидневното пренебрегване на фундаментални фактори, свързани с психическото ни и физическо здраве има своята цена. В сравнение с предците ни от преди само един век, ние спим по-малко, живеем под много по-голям стрес, ядем храна, преминала през многократна преработка и сме изложени на химикали, които не са съществували в природата допреди две поколения. Замразеният, изсушен екстракт от Акай бери няма да промени нито едно от тези неща, но поне в едно можете да бъдете сигурни - че е доста вкусен. Към Източника
Акнето представлява малки образувания (джобчета) инфектирана мазнина, произвеждана от мастните жлези в кожата, които са отворени към фоликулите на косъма. Когато порите се запушат и инфектират, се появяват пъпки, известни като акне.
